На 25 ноември църковният ни календар отбелязва паметта на Свети Климент Охридски Чудотворец. След неговата смърт през 916 г. Българската църква го канонизира за светец заради неуморната му дейност в организиране на църковния живот и просветното дело у нас, заради блестящото му творчество като един от основоположниците на старобългарската писмена култура. В службите и житията за светеца се говори като за ревностен поборник на Православието, противопоставящ се на триезичната ерес, според която само еврейски, гръцки и латински били считани за свещени езици през Средновековието. Свети Климент Охридски е и първият епископ, извършвал богослужение и проповядвал на български език.

 

Охридският Чудотворец е “Пръв епископ на български език”, както го нарича неговият житиеписец Теофилакт през 11 век, а също така е и от първите по време светци, появили се сред българския народ скоро сред християнизирането му през 9 век. Като ученик на своите велики учители и славянски просветители Св. Св. Кирил и Методий Климент е предпочел да работи сред всички славяни – западни и източни. След изгонването му от Моравия през 885 г., заедно с другите ученици на Светите братя – Наум и Ангеларий дошли в България, където Климент се посветил изцяло на българския народ. Изпратен от българсия княз Борис Първи Покръстител в отдалечените от столицата югозападни земи с главен град Охрид, Свети Климент се отдал изцяло на просветата на българите. Той учил децата на четмо и писмо, давал им необходимите познания за живот, а най-вече ги поучавал на истините на Христовото учение. Затова влиянието му у нас е огромно и паметта му не е забравена през вековете.

 

След смъртта на Светите братя Кирил и Методий, създали в средата на ІХ век българо-славянската азбука и победили в борбата с триезичната ерес, отстоявайки правото на всеки народ да слави Бога на своя език, техните ученици идват в България и развиват делото им. Те налагат старобългарския език в богослужението, довеждат до разцвет писмеността и книжнината в страната. Така още в ІХ-Х век подготвят дълготрайното влияние на старобългарската култура като принос в европейската цивилизация. Според Българската православна църква Бог ни е изпратил Светите Седмочисленици в най-съдбоносния за народа момент - като Апостоли на Христовото учение и проповедници на вярата в Бога. Защото всичко, което те са извършили – сътворяването на азбуката, преводите на Свещените книги, създаването на школи с многобройни последователи, както и разпространяването на християнската вяра между славянските народи, свидетелства за тяхната апостолска мисия.

 

На 27 юли Българската православна църква отбелязва и Успението /смъртта/ на най-достойния сред учениците на Светите братя Кирил и Методий – Свети Климент Охридски Чудотворец. Заедно със своите учители, Климент бил ръкоположен от папа Адриан ІІ в свещенически сан. След смъртта на Свети Кирил в Рим през 869 г., Климент последвал брат му Методий в борбите му с немско-латинското духовенство за тържеството на славянската кауза. След Методиевата смърт през 885 г., подгонени от враговете си, учениците на Светите братя се отправили за България. Българският Свети цар Борис І - Покръстител ги приел с доверие и им дал солидна финансова подкрепа за извършване на богослужението на роден език в държавата, приела отскоро християнството като официална религия. В 886 г. Климент заминал за Охрид, главен град на областта Кутмичевица, намираща се тогава в пределите на България. Тази отдалечена от столицата Плиска югозападна територия била в близост с Византия и гръцкото влияние в нея било много силно. Там Свети Климент се заел с просветителска и книжовна дейност, опростявайки сложната глаголическа азбука и създавайки кирилицата, на която пишем и до днес. Превеждал богослужебни книги от гръцки на старобългарски език, съставял проповеди, похвални и поучителни слова, песнопения. Под негово ръководство се издигнали църкви и манастири, била създадена прочутата Охридска книжовна школа, където Свети Климент обучил около 3500 ученици за бъдещи духовни пастири. На осмата година от учителстването си бил издигнат за “Пръв епископ на български език” и чрез него било поставено началото на църковната ни йерархия. Свети Климент Охридски, наречен Чудотворец, починал на 27 юли 916 г.

 

В богато изписания със стенописи и  икони софийски храм “Свети Седмочисленици” се съхраняват малки частици от мощите на Свети Климент Охридски и Свети Горазд – двама от учениците на Светите братя Кирил и Методий. Освен в България части от нетленното тяло на Свети Климент се намират в македонския град Охрид и в град Бер, Северна Гърция.